# 126 ПОСЛЕПИС

август 18, 2020

ПОСЛЕПИС

Сега, когато всички покорени върхове са без значение.
И всички, дето са те покорили – също.
И тънат във далечина до нереалност.
Сега, когато платото е минато
и пътят е единствено надолу –
и пътят е единствено надолу,
към мрачните долища на
помръкващите сетива
и нищо не е толкова ярко, че да предизвика
любов,
омраза,
или опрощение за тях,
и нищо не е цвят и цвете,
за да помами в теб пчелата…
Сега, когато вече
не ти
се движиш към нещата, а чакаш те да те достигнат
и като паяк си разпънал – блестяща – паяжината на опита,
да оплетеш частица от живота,
да дойде нещо, пък каквото дойде,
а ти кръвчицата му да изпиеш…
Едва сега, когато си единосъщен брат на блатото,
тръстика,
водорасло тинесто, с коси сплъстени –
едва сега наистина разбираш
какво е да дадеш живот на думата.
А тя да върне някому живота…

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.