# 122 ДИЛЕМА

август 18, 2020

ДИЛЕМА

Ние искахме да бъдем убедени, но не бяхме.
а много искахме да бъдем убедени.
Предлагаха ни да избираме между хилядолетно име,
Златен век , покръстване, свещени букви,
ала нас там ни нямаше. Това не беше нашият живот.
Вмениха ни вина за робство, за съжителство
за неразбиране на единична лудост
и колективна глупост,
Натякваха ни, че не сме като героите,
готови да умрат за нещо важно,
защото ние обичахме живота повече
от митовете и легендите за него.
Засипваха ни с думи,ярки като копчета,
които не закопчават нищо в паметта ни.
Думи, празни като чинията ни вечер
и жалки като въпрос без отговор.
Сълзите ни течаха на обратно,
пробождаха сърцето,
и вярата ни стъпваше напръсти,
защото беше с напукани пети от обещания.
Настъпи суматоха.
Създадоха комисия, която да разследва
как миналото имунизира настоящето
и как всемилостиви пръстите на демокрацията
рисуват новото лице на нацията.
Но ние все още не бяхме убедени.
Не искахме да бъдем дом на минало,
макар и славно- това ни угнетяваше.
Не си преставяхме смъртта във бяла риза
и с песен на уста- това ни плашеше
Накрая ни убедиха във това,
че можем да сме плячка,
но и победители, ако смачкаме душата си
и я захвърлим като излишна вещ
в лицата им.

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.