# 104 Греховете на предците

август 19, 2020

Греховете на предците

Вечно носим греховете чужди,
изречени отдавна обричащи слова.
И удовлетворяваме мъртвите нужди,
докато бавно тънем в дълбока мъгла

И колко още ще бягам от вчерашния ден,
щом той дори не e живян от мен?

Вечно ехтят отминали викове
и вечно ни гледат зловещи очи.
О защо ме гоните, призрачни ликове
на велики и позорни предци?

И защо стари, вековни гласове
още будят в мен неукротими бесове?

Ден след ден извършваме поклони,
а отвътре рушим се под непосилното бреме.
И пак се кланяме на същите закони-
червей, що ядат ни без време.

И как ще прелетя през живота кратък,
щом крилата чупи най-тежък отпечатък?

Духове, спътници безтелесни,
защо рушите, това което дори не сме създали?
И безспирно шепнете прокоби словесни
в уши, още звука на песни непознали.

И защо толкова безкрайни години
се давя в покварени, вехти руини?

О, кога ще осъзнаеш, примирени,
че разрушението ще ни води до създаване?
И в битката, безкрайна, защо да бъдем победени
от едно безсилно привидение?

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.