# 10 Спомен

август 20, 2020

Спомен

Когато мракът,по природните
закони,
обгърне всяка земна твар,поточета,
масиви,
Морфей безсилен се оказа да
прогони
умората и спомена за мигове
щастливи.
Бях заслепен от теб-невинна и
красива,
загърбил старо разочарование и
бреме.
Жребец във втора младост,с
просребряла грива,
забравих,че в жената
котка,тарантула дреме.
И „котето”показа своите нокти
остри,
не са зараснали в душата кървавите
дири.
Край теб се сблъсках често със
подобни мостри,
но жалки не са те,а развенчаните
кумири.
Да,казват:времето лекува всички
рани…
Без тях обречен на безмълвие си
ти,поета.
На мъдрост учиш се от битки
проиграни,
звъни и лирата ти с напора на
ветровете.
Сама остана сред сапунената пяна,
макар,че исках ти да бъдеш моето
момиче.
Дано намериш своя принц и си
желана,
но знай-не може никой като мен да
те обича!

Гласуване

Гласуването за 2020г приключи.