170 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АНГЕЛ КЪНЧЕВ

ноември 11, 2020

image

КРАТЪК ЖИВОТ, ИЗПЪЛНЕН С ГЕРОИЧНИ ДЕЛА

 

На 11 ноември 2020 година се навършват 170 години от рождението на Ангел Кънчев.

До 10-годишната си възраст той учи в родния си град Трявна при даскал Петко в Старото Школо. Още от малък Ангел е умно и любопитно момче. Големите му черни очи, широко отворени и ненаситни, поглъщат всяка дума и всеки жест на възрастните.

През 1860 г. семейството се преселва в Русе. Кънчев постъпва във Варошкото училище. Надарен със силно развит ум, скоро спечелва сърцата на русенските граждани, които го изпращат да учи в прочутата Болградска гимназия. В Болград той не остава дълго. Революционният кипеж сред българската емиграция запалва и неговото сърце и той напуска училището. През 1867 година отива в Белград. Там е събран цветът на българската революционна организация – Панайот Хитов, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Книгозванеца, Иван Кършовски и други.

Ангел постъпва в Белградската артилерийска школа, създадена още през 1850 г. Младият тревненец дава всичко от себе си, за да овладее военното изкуство, за да може да води своите бойци срещу поробителя. През целия курс на обучение има отличен успех по всички предмети. Наред с учението в артилерийската школа той посещава занятията и упражненията на Втората българска легия. Запознава се с Левски, към когото изпитва дълбоко уважение. По-късно става най-довереният му помощник. След разпускането на легията иска да напусне военната школа, но Левски го убеждава да продължи да учи. Ангел често боледува. Крехкият му организъм трудно издържа на суровия войнишки живот в школата. На Димитровден 1869 г. четвъртокурсниците на Белградската артилерийска школа са произведени в поднаредници. Сред тях е и Ангел Кънчев. Но произведеният школник – кандидат – подофицер е с разклатено здраве и напуска школата.

Ангел Кънчев се утвърждава не само като професионален революционер, но и като усърден просветител. Израснал от народа, този интелигентен младеж застава в челните редици на дейците от национално-освободителното движение. Кънчев е сърцат оратор. Неговото слово е живо, огнено, убеждаващо. Хората го почитат и уважават. Когато беседва с тях, той е непосредствен, прям, открит, твърдо убеден, че единственият изход от тежкото робство е революцията. Отдава необходимото и на просветната дейност, която според него има най-голям дял за извоюване на политическата свобода. Кънчев търси най-различни форми за превъзпитаване на широките народни маси. Държи сказки и изнася беседи в училищата, читалищата, черквите. При всяка среща с хората иска да им напомни за миналото, да събуди националната гордост и патриотизъм и така да ги увлече във всеобща народна борба. Използва и театъра като една от формите за повдигане на националното съзнание.

По време на обиколките си Ангел Кънчев има възможност да се запознае и използва богатото народно творчество по седенки, панаири, сборове – слуша и се възхищава на народните песни и приказки, на богатството на българския фолклор. Записва много народни песни, някои от които са публикуванислед неговата смърт във в. „Независимост“. По спомени на племенника на Кънчев – Ангел Александров Кесяков, неговият вуйчо успял да запише над хиляда народни песни, които възнамерявал да издаде в отделна книга. В събраните песни преобладавали юнашките, хайдушките и героичните. Това показва с каква любов се отнася младият революционер към миналото на своя народ.

От септември 1871 година започва съвместната революционна дейност на Васил Левски и Ангел Кънчев – единият отличен организатор, а другият – получил военна подготовка специалист. Тя оставя трайни следи в революционната организация и отрежда неоспоримо място – на 22 години Ангел Кънчев влезе в пантеона на безсмъртните. Кристално чист, пламенен и самоотвержен патриот – революционер, до сетния си час той служи на своя народ, защото го обича и защото неговата свобода е най-светият му идеал.

 

РОЗАЛИНА ЙОСИФОВА©
СМРЗИ – град Трявна
Музей „Ангелкънчевата къща“