„Времето, което ни остава“ на Карен Онник Бейлерян е носител на Награда на публиката в НАЦИОНАЛНИЯ КОНКУРС НА ИМЕТО НА ПЕТКО И ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВИ ЗА ЛИРИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ

юни 12, 2017
Автор: Веселин Михов

С промяна в правилата за присъждане и връчване на Славейкова награда през 2017 година, литературният конкурс беше допълнен с награда на публиката. В периода 15-29 май 2017 г . на уеб сайта на Община Трявна се проведе онлайн гласуване, в което бяха включени всички творби на участниците в конкурса за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови. Публиката избра стихотворението „Времето, което ни остава“ на Карен Онник Бейлерян за свой фаворит. На официалната церемония по награждаване на лауреатите, авторът заяви, че паричната сума, която ще получи като награда, ще бъде дарена за изграждането на паметник на Пенчо Славейков пред родната къща на поета в Трявна.

Кметът на Община Трявна Дончо Захариев вече е предприел стъпки в тази насока. Към момента местен скулптор работи по проекто-макет на Славейковия паметник, предстои да бъде разработена и цялостна визия за пространството пред Славейкова къща, която ще бъде подадена за одобрение към НИНКН. Освен г-н Бейлерян и други дарители са заявили желанието си да подкрепят финансово тази инициатива на Община Трявна.

През тази година журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови бе в следния състав:

Председател:

Акад. Иван Радев

Членове:

Доц. Йордан Ефтимов

Вера Христова

Снежанка Алексиева

Веселин Зидаров

Авторитетното жури реши, че в тринадесетото поред издание на конкурса няма участник, достоен за първа награда. Като положителна оценка за участието на повече от 300 автори и за нивото на конкурса, журито определи две втори и две трети награди, които бяха връчени на официална церемония, провела се на 10 юни в Трявна.

Творбите носители на Славейковата награда през 2017 г. са:

ВТОРА НАГРАДА

Йордан Пеев
„Отговор на писмото на Левски до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари“

Василе ,
писал си ми тази нощ,
че призори отново ще те бесят,
че свободата ни не струва грош
и е напразна Ботевата песен
от туй, което днеска си видял
в отечеството ни осиротяло,
където идеала тъне в кал,
и е безродно всякое начало.
Написал си ми също в този лист
как за пари тук всичко се продава
и друг Васил, прекръстил се Азис,
е идол на пияната държава.
Как днес Човекът не открива път
и как опрял до кокала е ножът.
Как вместо чужди, свои го дерат
и свалят не една, а седем кожи!
В очите на децата си съзрял
как алчния в злощастната родина
прогони техните, без капка жал,
с години да се блъскат по чужбина.
Усетил си на старците страха
как сам сами замръкват по селата
и как треперят нощем , и не спят,
че някой зъл ги дебне зад вратата.
Открих следи в писмото от сълзи
и четири въпросителни накрая,
но някак си привикнал на лъжи,
какво да ти отвърна днес, не зная…
Ех , Дяконе, чуй :
още е висок
и син като коприна небосвода
от твоя лъвски и чутовен скок,
направил ме завинаги свободен.
А ти, не бързай да увисваш пак!
Смъртта за никой не е повторима ,
но туй писмо от теб до мен е знак ,
че даже да си мъртъв – все те има!

ВТОРА НАГРАДА
 

ИвЪ & ПетровЪ (Иван Тенев и Александър Петров)
„ Е Л А !“

Ако мога за миг да изтрия,
всеки спомен, от който боли…
Ако мога за миг да се скрия,
от дъжда… Който тихо ръми –
под една звезда във небето,
или някой балкон във града…
Ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
Ако мога в едно огледало,
да открия един силует…
Ако краят е ново начало…
Eднопосочен билет…
Ще затворя очи в тишината
и във дългият миг самота
ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
По безкрайните улици бавно
се стопявам незнайно къде…
Под неонови лампи е синьо
и е тъжно всяко лице…
Виждам своите стъпки по пътя…
И една бледо-жълта луна…
Не заспивай… Едва полунощ е…
Не заспивай…
Ела…

ТРЕТА НАГРАДА

Иван Вълев
„Чистилище“

„Когато умреш
няма да идеш в Ада,
заради всичко това,
което не направи“ –
казва старата циганка
с вечно димяща цигара,
седнала там, където изхвърлят
рибешките глави от пазара –
„няма да идеш в Ада,
а ще идеш на кино
и ще гледаш целия си живот
безброй много пъти
от начало до край,
докато разбереш,
че режисьорът всъщност
не ти е виновен“.

ТРЕТА НАГРАДА

Георги Николов
„Метафора, голяма колкото рибата от “Старецът и морето”

Дори да уловиш толкова голяма метафора
като рибата от „Старецът и морето”,
критиците-акули, разбиращи от маринистика
и мариноване на метафората,
ще я оглозгат до дума.
Както ще направят и другите рибари-поети,
упражняващи поетически туризъм в морето.
Въпреки че за да я уловиш,
си заложил за стръв сърцето си,
нищо няма да остане
от твоята метафора,
голяма колкото рибата в ”Старецът и морето”,
дори хрилете й – затихнала хармоника,
дори зрънце от хайвера й,
ни и перка – ветрило на сирена.
Но все пак можеш да се завърнеш от дрейфа в поезията
с един празен рапан,
който старецът е използвал като слухов апарат,
за да чуе въздишката на морето.
И ще знаеш като Хемингуей
как може да се самоубиеш по римски
с риба-меч.

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

Карен Онник Бейлерян
„Времето, което ни остава“

Винаги красиво като в сън,
едни очи, една усмивка,
една прекрасна утрин
и времето, което ни остава …
Слънцето огрява нашето легло,
кожата ти пак блести,
а миглите ти спират капчица сълза,
която се е появила след смеха …
Как искам този миг да трае вечно!
да погаля твоята ръка
и да ти кажа, че това не свършва
за времето, което ни остава …
Как бих искал аз да имам време
да те докосна пак, да те целуна нежно,
да почувствам мириса на кожата ти
и да знам, че си с мене …
Една последна чаша вино,
един последен танц,
последен танц върху тръпнещото тяло,
последен поглед в твоята душа …
За времето, което ни остава –
безкрайно малък миг от нашата съдба,
аз искам да ти кажа само, че
любовта не свършва със смъртта …

 Грета Господинова-Станева