Тревненци отбелязаха 109 години от обявяването на България за независима държава
септември 23, 2017
Автор: Веселин Михов
С поклонение в двора на Славейковата къща Трявна отбеляза 109-годишнината от обявяването на Независимостта на България.
Участие в тържествената програма взеха ученици от СУ „П. Р. Славейков“ и децата от класа по народно пеене с ръководител Н. Кирилова.
Родолюбиви български песни съпровождаха поднасянето на венци и цветя, израз на признателност към паметта на предците ни и техните дела, благодарение на които повече от век България е свободна и независима държава.
Традиционно денят на обявяването на Независимостта на страната ни е повод за празник за всички български граждани – израз на силата и решимостта на българския народ, на несломимия след петвековно робство български дух, израз на единството на нашите предци в борбата за съхранение и продължаване на родовата ни памет.
През 2017, обаче, този иначе празничен ден за тревненци беше помрачен от загубата на една достойна и борбена тревненка, чийто живот премина в отдаденост на различни каузи – коя от коя по–значими, в несломими опити да помага на всеки нуждаещ се, с когото съдбата е преплела пътя ѝ, в неподправена почит към великите ни предци и техните дела.
На този ден се сбогувахме с госпожа Мария Тарапанова – ветеран от Втората световна война, Председател на Съюза на ветераните от войните, доайен на Българския Червен Кръст и Почетен гражданин на Трявна. Едва ли всички тези титли биха могли да опишат човека Мария Тарапанова и всички нейни дела в полза на Трявна и тревненската общественост. Винаги бързаща за някъде, заета с организацията на поредното важно събитие, непримирима към несправедливостта във всичките ѝ форми, съпричастна към чуждото нещастие, било то и на другия край на света, г–жа Тарапанова не приемаше отказ и изискваше от всички. Тази нейна вътрешна сила и несломимост, огромното и сърце и желанието да направи света около себе си по–красив зареждаха с положителна енергия всеки, до когото се докоснеше. Тя превръщаше всичко, с което се заеме в кауза и неусетно увличаше останалите в своите начинания.
Последно сбогом, г–жо Тарапанова! Нека светлината озарява пътя Ви към вечността!