hamburger
юли 21, 2019 - нд
Tryavna BG
Вятър 4 m/s, ЗСЗ
Налягане 763.57 mmHg
32°C
Влажност 43%
Облачност -
Ден Условия Температура Вятър Влажност НаляганеНалягане
Неделя Юли 21
32°C /21°C 1 m/s, И 44% 764.02 mmHg
Понеделник Юли 22
28°C /18°C 2 m/s, ССЗ 50% 764.11 mmHg
Вторник Юли 23
21°C /16°C 4 m/s, ЗСЗ 84% 761.82 mmHg
Сряда Юли 24
23°C /17°C 1 m/s, ИСИ 64% 762.28 mmHg
Четвъртък Юли 25
24°C /18°C 3 m/s, СЗ 59% 762.77 mmHg

Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови

Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови


Добре дошли на страницата на Община Трявна, където ще се проведе гласуването за Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2019. Тук може да прочетете и оцените стихотворенията на всички участници.

 

ПРАВИЛА ЗА ГЛАСУВАНЕ ЗА НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

 

Гласуването ще се проведе в периода 29 май – 5 юни 2019 г.

 

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на официалния сайт на Община Трявна на 10.06.2019 г.

 

Официалното награждаване на отличените творби ще се проведе на 8 юни 2019 г. в рамките на Националните Славейкови празници в град Трявна.

 

Право да гласува в конкурса има всяко физическо лице, без ограничение на възраст и гражданство.

Всеки гласуващ има право да даде своя глас еднократно за едно стихотворение.

Напомняме, че творбите, участващи в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, не могат да бъдат публикувани в печатни издания, медии, онлайн издания или социални мрежи с посочен автор на произведението! В случай, че бъде нарушена анонимността на някой от авторите, докато тече гласуването за награда на публиката, съответните творби ще бъдат дисквалифицирани от конкурса!

 

*гласуването за дадено стихотворение се идентифицира чрез IP-адрес, поради което потребителите няма да могат да гласуват повече от веднъж от един компютър. В случай, че потребителите на един и същ компютър са няколко, а всеки от тях желае да даде своя вот, съществува възможността за гласуване през мобилен телефон чрез ползване на мобилен интернет, тъй като при използване на WI-fi връзка е възможно системата отново да не Ви допусне да гласувате, при положение, че веднъж вече е гласувано чрез тази Wi-fi мрежа.

Изминали конкурси
Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2018

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2018 г. бе в следния състав:

 
Председател:
 
Доц. Йордан Ефтимов
 
Членове:
 
Ангел Игов

Светла Чалъкова

Стефка Иванова

Венета Ангелова
 

В тазгодишното издание на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови взеха участие 245 творби.  В конкурса бяха отличени четири стихотворения, класирани на трето място. Победителите получиха почетна грамота и парична награда от 500 лв.

 
Творбите носители на Славейковата награда през 2018 г. са:

ТРЕТА НАГРАДА:
 
Нели Станева

„Цветя растат на сън“

 

Пияна бе нощта и както винаги
забрави дрехите си в тази сянка,
която хвърлят на обяд къпините
по дивно разпиляната полянка,
 
Където съм заспала и сънувам,
на метър от света, че тук ме няма,
и в езерото на съня се образува
въртоп от твоя сън, от топла пяна.
 
И виждам наобратно как се случват
пътеките, горите, и ядрото ми
изтича в тази зяпнала пролука
и връща се прочистено и мокро.
 
Сърцето ми отваря се, примигва,
а сянката се движи като пръстите
на този сън, и бавно ме повдига
във нова форма, в дрехите на същото.

 

Теменуга Маринова

„Сърна“

 

И капка от кръвта си няма да ви дам.

Сълза от миглите ми ако падне,

да я издуха вятърът натам,

където спят змийчетата по пладне.

Ала кръвта ми- не.

За друго е потребна.

Запазвам я за право на живот,

когато към върха гората се протегне

и свършите с човешкия си лов.

 

Наталия Делева

****

Детството ми
се изсипа като в бездна
между шамарите на баща ми,
между молитвите нощем
да не пребие мама до смърт,
между синините по лицето й,
по гърба, по ръцете,
между две догарящи свещи
в църквата,
между две рецепти от баба ми,
дето спират човек да пие,
да бие, да блъска,
между две Коледи, сковани в тревога,
между два дома,
два града, два живота,
които не аз избрах.
 
Светлана Николова

„Сънища“

 

То просто събираше сънища. В стари ръкави,
в летни премръзнали джинси на горния рафт,
зад бялото слънце, което само си направи
за да грее на болния плюшен жираф.
 
Грижовно ги сбираше в шепи. По-бледите сънища
завиваше с цветен и дъхав (преди) станиол,
който жената от кухнята – дрезгаво-гъгнеща
някак нарочно забравяше в детския хол.
 
Тефтерче с море. Плач. И играчки тъгуващи
често в бледия сън си намираха топъл подслон.
А то вземаше четката и до болка рисуваше.
Къща рядко рисуваше. По-рядко дом.
 
Понякога ярко сънуваше. Тогава на утрото в клоните
над бялото слънце, жирафа и свития свят
от празна саксия, ей-тъй, напук на сезоните
и зиме, и лете детето събираше цвят.
 
А когато нощта го целунеше тъжно и нежно
и ветровете се гонеха стръвно отвън,
над Дома сякаш се сипеше град от надежди,
а майка му чакаше тихо в цветния сън.

 

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА:
 
Христо Скорчев

„Един приятел“

 

А времето минава, но трудно ми е да забравя.
Върти ми се в главата история една. И май е време да я споделя.
 
За туй как бяха времена сурови, но нямаше пък ги съвременните ни отрови.
 
И малък бях ,за да го разбера тогава, а вече късно е да ти призная.
 
Но друго учеше ме ти тогава, че честен трябва да си ти до края.
За туй историята ще  започна със това, а именно с истина една.
 
Как бележника ми мой, година след година надписваше ми той.
И с почерка му на техник изглеждах някак малко по-голям умник.
 
А с моя и до днес не се гордея, но ти тогава направи така, че да го проумея.
 
За всичко в което аз „не струвах“ не ме остави ти да се страхувам.
 
Не мина време много дали не беше пети клас.
Логичното се случи, учителя ми забеляза и пита ме тогаз.
 
Как тъй бележника на ученик изписан беше сякаш от техник.
Зачудих се за миг, какво ли казал би умник ?
 
Не можех да излъжа, но пък и срам ме хвана как тъй да кажа „Татко беше“ защо тогава ме болеше ?
И искрен бях тогава аз в лъжата моя да изкажа „ Един приятел беше“.
 
И ти да видиш, но знам ли как бележника ми мой показан беше пак за пример да послужи как всеки със своя почерк да си служи
 
Прибирам се у нас посрещнат от познатия ми глас – „ Как мина днес“.
 
И искам да му кажа, но пак срама във мен нахлува и кара малкото момче да се страхува.
 
Дали ще се разсърди ако знае той, че срам ме бе тогава да кажа „ Моя татко беше“.
Не е ли по- добре да замълча ако само така ще да го нараня.
С наведена глава признавам аз греха и чакам неговите му слова.
 
И виждам как усмихва се широко „ Един приятел, а “ помилва ме и пак засмива се дълбоко. За миг страха от мен изпари се смеха му в мигом зарази ме.
 
Урока бе научен – не просто татко, а приятел мой.

Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2017

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2017  г. бе в следния състав:

Председател:

Акад. Иван Радев

Членове:

Доц. Йордан Ефтимов

Вера Христова

Снежанка Алексиева

Веселин Зидаров

 

Авторитетното жури реши, че в тринадесетото поред издание на конкурса няма участник, достоен за първа награда. Като положителна оценка за участието на повече от 300 автори и за нивото на конкурса, журито определи две втори и две трети награди, които бяха връчени на официална церемония, провела се на 10 юни в Трявна.

 

Творбите носители на Славейковата награда през 2017 г. са:

 

ВТОРА НАГРАДА

 

Йордан Пеев
„Отговор на писмото на Левски до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари“

 

Василе ,
писал си ми тази нощ,
че призори отново ще те бесят,
че свободата ни не струва грош
и е напразна Ботевата песен
от туй, което днеска си видял
в отечеството ни осиротяло,
където идеала тъне в кал,
и е безродно всякое начало.
Написал си ми също в този лист
как за пари тук всичко се продава
и друг Васил, прекръстил се Азис,
е идол на пияната държава.
Как днес Човекът не открива път
и как опрял до кокала е ножът.
Как вместо чужди, свои го дерат
и свалят не една, а седем кожи!
В очите на децата си съзрял
как алчния в злощастната родина
прогони техните, без капка жал,
с години да се блъскат по чужбина.
Усетил си на старците страха
как сам сами замръкват по селата
и как треперят нощем , и не спят,
че някой зъл ги дебне зад вратата.
Открих следи в писмото от сълзи
и четири въпросителни накрая,
но някак си привикнал на лъжи,
какво да ти отвърна днес, не зная…
Ех , Дяконе, чуй :
още е висок
и син като коприна небосвода
от твоя лъвски и чутовен скок,
направил ме завинаги свободен.
А ти, не бързай да увисваш пак!
Смъртта за никой не е повторима ,
но туй писмо от теб до мен е знак ,
че даже да си мъртъв – все те има!

ВТОРА НАГРАДА

ИвЪ & ПетровЪ (Иван Тенев и Александър Петров)
„Е Л А !“

 

Ако мога за миг да изтрия,
всеки спомен, от който боли…
Ако мога за миг да се скрия,
от дъжда… Който тихо ръми –
под една звезда във небето,
или някой балкон във града…
Ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
Ако мога в едно огледало,
да открия един силует…
Ако краят е ново начало…
Eднопосочен билет…
Ще затворя очи в тишината
и във дългият миг самота
ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
По безкрайните улици бавно
се стопявам незнайно къде…
Под неонови лампи е синьо
и е тъжно всяко лице…
Виждам своите стъпки по пътя…
И една бледо-жълта луна…
Не заспивай… Едва полунощ е…
Не заспивай…
Ела…

 

ТРЕТА НАГРАДА

 

Иван Вълев
„Чистилище“

 

„Когато умреш
няма да идеш в Ада,
заради всичко това,
което не направи“ –
казва старата циганка
с вечно димяща цигара,
седнала там, където изхвърлят
рибешките глави от пазара –
„няма да идеш в Ада,
а ще идеш на кино
и ще гледаш целия си живот
безброй много пъти
от начало до край,
докато разбереш,
че режисьорът всъщност
не ти е виновен“.

ТРЕТА НАГРАДА

 

Георги Николов
„Метафора, голяма колкото рибата от “Старецът и морето”

 

Дори да уловиш толкова голяма метафора
като рибата от „Старецът и морето”,
критиците-акули, разбиращи от маринистика
и мариноване на метафората,
ще я оглозгат до дума.
Както ще направят и другите рибари-поети,
упражняващи поетически туризъм в морето.
Въпреки че за да я уловиш,
си заложил за стръв сърцето си,
нищо няма да остане
от твоята метафора,
голяма колкото рибата в ”Старецът и морето”,
дори хрилете й – затихнала хармоника,
дори зрънце от хайвера й,
ни и перка – ветрило на сирена.
Но все пак можеш да се завърнеш от дрейфа в поезията
с един празен рапан,
който старецът е използвал като слухов апарат,
за да чуе въздишката на морето.
И ще знаеш като Хемингуей
как може да се самоубиеш по римски
с риба-меч.

 

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

 

Карен Онник Бейлерян
„Времето, което ни остава“

 

Винаги красиво като в сън,
едни очи, една усмивка,
една прекрасна утрин
и времето, което ни остава …
Слънцето огрява нашето легло,
кожата ти пак блести,
а миглите ти спират капчица сълза,
която се е появила след смеха …
Как искам този миг да трае вечно!
да погаля твоята ръка
и да ти кажа, че това не свършва
за времето, което ни остава …
Как бих искал аз да имам време
да те докосна пак, да те целуна нежно,
да почувствам мириса на кожата ти
и да знам, че си с мене …
Една последна чаша вино,
един последен танц,
последен танц върху тръпнещото тяло,
последен поглед в твоята душа …
За времето, което ни остава –
безкрайно малък миг от нашата съдба,
аз искам да ти кажа само, че
любовта не свършва със смъртта …

Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2019

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2019 г. бе в следния състав:

Председател:

Доц. Йордан Ефтимов

Членове:

Румен Баросов (Румен Георгиев Христов)

Светла Чалъкова

Деница Николова

Снежана Борисова

В тазгодишното издание на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови взеха участие 230 творби. В конкурса бяха отличени три стихотворения, класирани на първо, второ и трето място.

Творбите носители на Славейковата награда през 2019 г. са:

ТРЕТА НАГРАДА:

Таня Николова

„БОТЕВ“

Всичко започна с това че нямах огънче за цигарата.
Пусках котлона, палих салфетка, мъчих се
и накрая намерих една изфирясала запалка с лика на Ботев.
Работеше с последни сили, запалих.
Ботьове, огънче,
замествам те, справям се , не е същото
но такова е времето
дребно
и аз такава
никаква
и родината ми такава
счупена
и ти
запалка

ВТОРА НАГРАДА :

Иван Ланджев

„Consolatio“

Всичко действително е разумно.
Ръцете се разделят – дипломати
след висока среща, безшумно,
изискано. Всеки със правотата си.
Избързва леко асансьорът
(обикновено все се влачи).
Ще ми се смеят, ако чуят хората,
но аз си знам, че нещо значи.
Избързва входната врата,
свидетел на това изпращане.
(Бог има свои си неща.
Те не съвпадат с нашите.)
Завесите се гънат и присмиват,
балерината на Шиле знае:
онова, което беше, си отива.
Началото се подиграва с края.
Предметите подготвят заговор,
неживото се мъчи да втълпи
на влюбения: идва загуба
и няма накъде – търпи.
Трябва всеки със себе си да граничи.
Хладнокръвие трябва преди куршума
и на истината секирата да отсича:
всичко действително е разумно.

 

ПЪРВА НАГРАДА:

Иван Овчаров

„ВАРИАЦИИ ПО… “

-1-
Не пей ми се. И защо ли да пея
в тез години, аз в каквито живея!
П. Р. Славейков
За какво да се пише? –
Няма
хъс в очите и девствен страх.
Всеки сън е припомнена драма.
Всяка радост – мляко на прах…
Всеки порив е въздух издишан,
а успех – преклонена глава…
За какво и защо да се пише…
Може би
(и дори!)
затова.
-2-
Самотен гроб в самотен кът,
пустиня около немее
П. П. Славейков
В тъмен облак бездънен сърцето се взира.
Всеки нейде се тỳли – само аз ли съм тук?…
Като спомен за дъжд в изоставен капчук…
И не ми се живее… А не ми се умира…
Още нещо навярно тук нейде извира.
Да кърви, ако трябва, и да бъде напук!
Но в градина обрана не до цвете – до звук –
не, не ми се живее и не ми се умира!…
В тъмен облак бездънен сърцето замира –
не за песен и химн, а към друг за пролука…
И не ми се живее… А не ми се умира,
щом един въпрос още не ми дава мира:
Всеки път за Нататък ли води само
дотука?!…
И не ми се живее! И не ми се умира!

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА: 

Вероника Георгиева

„Войнишка носталгия“

(носталгия по една недооценявана днес история, в памет на всички знайни и незнайни войници,

загинали за нашата свобода)

Чу се вънка войнишкият рев…

Печална пристанах, държейки изгорялата цев.

Надежда последна и спомен, копнеж.

Башибозукът най-сетне осъществи своя кроеж.

Една борба за свят идеал,

превърнал се в кумир – и взел, и дал.

Пушка еква, подир нея стон,

България свободна е, няма вече пагон!

……

И от тогаз до днес е всичко в погром.

Днеска не ще намериш ни хайдутин,

ни останал буден дом.

Ден след ден сиротно тука времето минава,

историята ни чезне в безмилостна забрава

от нея само частица в шепа спомен е остала,

а човешката душа веч е пуста, за́грохнала.

Бродя из кървища в полето, с въздишка,

толкоз ли бе сурова съдбата войнишка?

Не чува се веч войнишкият рев…

Печална пристанах, държейки изгорялата цев.

Надежда последна и спомен, копнеж.

Да не бъде обречен на забрава тоз безстрашен младеж.

ЗА КОНТАКТИ

гр. Трявна, п.к.5350, ул."Ангел Кънчев" 21

Телефон: 0677/62496

Факс: 0677/62149