hamburger
сеп 18, 2018 - вт
Tryavna BG
Вятър 3 m/s, И
Налягане 766.57 mmHg
13°C
Влажност 87%
Облачност -
Ден Условия Температура Вятър Влажност НаляганеНалягане
Вторник Септември 18
13°C /10°C 1 m/s, ЮЮИ 84% 721.22 mmHg
Сряда Септември 19
19°C /9°C 1 m/s, Ю 63% 721.56 mmHg
Четвъртък Септември 20
19°C /11°C 0 m/s, ЗСЗ 62% 720.26 mmHg
Петък Септември 21
21°C /10°C 1 m/s, ЮИ 63% 718.49 mmHg
Събота Септември 22
27°C /13°C 1 m/s, ЮИ - 734.22 mmHg

Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови

Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови

Добре дошли на страницата на Община Трявна, където ще се проведе гласуването за Награда на публиката в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2018. Тук може да прочетете и оцените стихотворенията на всички участници.

 

ПРАВИЛА ЗА ГЛАСУВАНЕ ЗА НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

 

Гласуването ще се проведе в периода 21 май – 1 юни 2018 г.

 

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени на официалния сайт на Община Трявна на 11.06.2018 г.

 

Официалното награждаване на отличените творби ще се проведе на 9 юни 2018 г. в рамките на Националните Славейкови празници в град Трявна.

 

Право да гласува в конкурса има всяко физическо лице, без ограничение на възраст и гражданство.

Всеки гласуващ има право да даде своя глас еднократно за едно стихотворение.

Напомняме, че творбите, участващи в Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови, не могат да бъдат публикувани в печатни издания, медии, онлайн издания или социални мрежи с посочен автор на произведението! В случай, че бъде нарушена анонимността на някой от авторите, докато тече гласуването за награда на публиката, съответните творби ще бъдат дисквалифицирани от конкурса!

 

*гласуването за дадено стихотворение се идентифицира чрез IP-адрес, поради което потребителите няма да могат да гласуват повече от веднъж от един компютър. В случай, че потребителите на един и същ компютър са няколко, а всеки от тях желае да даде своя вот, съществува възможността за гласуване през мобилен телефон чрез ползване на мобилен интернет, тъй като при използване на WI-fi връзка е възможно системата отново да не Ви допусне да гласувате, при положение, че веднъж вече е гласувано чрез тази Wi-fi мрежа.

Изминали конкурси
Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2018

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2018 г. бе в следния състав:

 
Председател:
 
Доц. Йордан Ефтимов
 
Членове:
 
Ангел Игов

Светла Чалъкова

Стефка Иванова

Венета Ангелова
 

В тазгодишното издание на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови взеха участие 245 творби.  В конкурса бяха отличени четири стихотворения, класирани на трето място. Победителите получиха почетна грамота и парична награда от 500 лв.

 
Творбите носители на Славейковата награда през 2018 г. са:

ТРЕТА НАГРАДА:
 
Нели Станева

„Цветя растат на сън“

 

Пияна бе нощта и както винаги
забрави дрехите си в тази сянка,
която хвърлят на обяд къпините
по дивно разпиляната полянка,
 
Където съм заспала и сънувам,
на метър от света, че тук ме няма,
и в езерото на съня се образува
въртоп от твоя сън, от топла пяна.
 
И виждам наобратно как се случват
пътеките, горите, и ядрото ми
изтича в тази зяпнала пролука
и връща се прочистено и мокро.
 
Сърцето ми отваря се, примигва,
а сянката се движи като пръстите
на този сън, и бавно ме повдига
във нова форма, в дрехите на същото.

 

Теменуга Маринова

„Сърна“

 

И капка от кръвта си няма да ви дам.

Сълза от миглите ми ако падне,

да я издуха вятърът натам,

където спят змийчетата по пладне.

Ала кръвта ми- не.

За друго е потребна.

Запазвам я за право на живот,

когато към върха гората се протегне

и свършите с човешкия си лов.

 

Наталия Делева

****

Детството ми
се изсипа като в бездна
между шамарите на баща ми,
между молитвите нощем
да не пребие мама до смърт,
между синините по лицето й,
по гърба, по ръцете,
между две догарящи свещи
в църквата,
между две рецепти от баба ми,
дето спират човек да пие,
да бие, да блъска,
между две Коледи, сковани в тревога,
между два дома,
два града, два живота,
които не аз избрах.
 
Светлана Николова

„Сънища“

 

То просто събираше сънища. В стари ръкави,
в летни премръзнали джинси на горния рафт,
зад бялото слънце, което само си направи
за да грее на болния плюшен жираф.
 
Грижовно ги сбираше в шепи. По-бледите сънища
завиваше с цветен и дъхав (преди) станиол,
който жената от кухнята – дрезгаво-гъгнеща
някак нарочно забравяше в детския хол.
 
Тефтерче с море. Плач. И играчки тъгуващи
често в бледия сън си намираха топъл подслон.
А то вземаше четката и до болка рисуваше.
Къща рядко рисуваше. По-рядко дом.
 
Понякога ярко сънуваше. Тогава на утрото в клоните
над бялото слънце, жирафа и свития свят
от празна саксия, ей-тъй, напук на сезоните
и зиме, и лете детето събираше цвят.
 
А когато нощта го целунеше тъжно и нежно
и ветровете се гонеха стръвно отвън,
над Дома сякаш се сипеше град от надежди,
а майка му чакаше тихо в цветния сън.

 

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА:
 
Христо Скорчев

„Един приятел“

 

А времето минава, но трудно ми е да забравя.
Върти ми се в главата история една. И май е време да я споделя.
 
За туй как бяха времена сурови, но нямаше пък ги съвременните ни отрови.
 
И малък бях ,за да го разбера тогава, а вече късно е да ти призная.
 
Но друго учеше ме ти тогава, че честен трябва да си ти до края.
За туй историята ще  започна със това, а именно с истина една.
 
Как бележника ми мой, година след година надписваше ми той.
И с почерка му на техник изглеждах някак малко по-голям умник.
 
А с моя и до днес не се гордея, но ти тогава направи така, че да го проумея.
 
За всичко в което аз „не струвах“ не ме остави ти да се страхувам.
 
Не мина време много дали не беше пети клас.
Логичното се случи, учителя ми забеляза и пита ме тогаз.
 
Как тъй бележника на ученик изписан беше сякаш от техник.
Зачудих се за миг, какво ли казал би умник ?
 
Не можех да излъжа, но пък и срам ме хвана как тъй да кажа „Татко беше“ защо тогава ме болеше ?
И искрен бях тогава аз в лъжата моя да изкажа „ Един приятел беше“.
 
И ти да видиш, но знам ли как бележника ми мой показан беше пак за пример да послужи как всеки със своя почерк да си служи
 
Прибирам се у нас посрещнат от познатия ми глас – „ Как мина днес“.
 
И искам да му кажа, но пак срама във мен нахлува и кара малкото момче да се страхува.
 
Дали ще се разсърди ако знае той, че срам ме бе тогава да кажа „ Моя татко беше“.
Не е ли по- добре да замълча ако само така ще да го нараня.
С наведена глава признавам аз греха и чакам неговите му слова.
 
И виждам как усмихва се широко „ Един приятел, а “ помилва ме и пак засмива се дълбоко. За миг страха от мен изпари се смеха му в мигом зарази ме.
 
Урока бе научен – не просто татко, а приятел мой.

Национален конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови 2017

Журито на Националния конкурс за лирично стихотворение на името на Петко и Пенчо Славейкови през 2017  г. бе в следния състав:

 
Председател:
 
Акад. Иван Радев
 
Членове:
 
Доц. Йордан Ефтимов

Вера Христова

Снежанка Алексиева

Веселин Зидаров

 

Авторитетното жури реши, че в тринадесетото поред издание на конкурса няма участник, достоен за първа награда. Като положителна оценка за участието на повече от 300 автори и за нивото на конкурса, журито определи две втори и две трети награди, които бяха връчени на официална церемония, провела се на 10 юни в Трявна.

 

Творбите носители на Славейковата награда през 2017 г. са:

 

ВТОРА НАГРАДА

 

Йордан Пеев
„Отговор на писмото на Левски до мен в нощта на 18 срещу 19 февруари“

 

Василе ,
писал си ми тази нощ,
че призори отново ще те бесят,
че свободата ни не струва грош
и е напразна Ботевата песен
от туй, което днеска си видял
в отечеството ни осиротяло,
където идеала тъне в кал,
и е безродно всякое начало.
Написал си ми също в този лист
как за пари тук всичко се продава
и друг Васил, прекръстил се Азис,
е идол на пияната държава.
Как днес Човекът не открива път
и как опрял до кокала е ножът.
Как вместо чужди, свои го дерат
и свалят не една, а седем кожи!
В очите на децата си съзрял
как алчния в злощастната родина
прогони техните, без капка жал,
с години да се блъскат по чужбина.
Усетил си на старците страха
как сам сами замръкват по селата
и как треперят нощем , и не спят,
че някой зъл ги дебне зад вратата.
Открих следи в писмото от сълзи
и четири въпросителни накрая,
но някак си привикнал на лъжи,
какво да ти отвърна днес, не зная…
Ех , Дяконе, чуй :
още е висок
и син като коприна небосвода
от твоя лъвски и чутовен скок,
направил ме завинаги свободен.
А ти, не бързай да увисваш пак!
Смъртта за никой не е повторима ,
но туй писмо от теб до мен е знак ,
че даже да си мъртъв – все те има!

 
ВТОРА НАГРАДА
 

ИвЪ & ПетровЪ (Иван Тенев и Александър Петров)
„Е Л А !“

 

Ако мога за миг да изтрия,
всеки спомен, от който боли…
Ако мога за миг да се скрия,
от дъжда… Който тихо ръми –
под една звезда във небето,
или някой балкон във града…
Ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
Ако мога в едно огледало,
да открия един силует…
Ако краят е ново начало…
Eднопосочен билет…
Ще затворя очи в тишината
и във дългият миг самота
ще прошепна твоето име…
Ще ти кажа…
Ела…
По безкрайните улици бавно
се стопявам незнайно къде…
Под неонови лампи е синьо
и е тъжно всяко лице…
Виждам своите стъпки по пътя…
И една бледо-жълта луна…
Не заспивай… Едва полунощ е…
Не заспивай…
Ела…

 

ТРЕТА НАГРАДА

 

Иван Вълев
„Чистилище“

 

„Когато умреш
няма да идеш в Ада,
заради всичко това,
което не направи“ –
казва старата циганка
с вечно димяща цигара,
седнала там, където изхвърлят
рибешките глави от пазара –
„няма да идеш в Ада,
а ще идеш на кино
и ще гледаш целия си живот
безброй много пъти
от начало до край,
докато разбереш,
че режисьорът всъщност
не ти е виновен“.

 
ТРЕТА НАГРАДА

 

Георги Николов
„Метафора, голяма колкото рибата от “Старецът и морето”

 

Дори да уловиш толкова голяма метафора
като рибата от „Старецът и морето”,
критиците-акули, разбиращи от маринистика
и мариноване на метафората,
ще я оглозгат до дума.
Както ще направят и другите рибари-поети,
упражняващи поетически туризъм в морето.
Въпреки че за да я уловиш,
си заложил за стръв сърцето си,
нищо няма да остане
от твоята метафора,
голяма колкото рибата в ”Старецът и морето”,
дори хрилете й – затихнала хармоника,
дори зрънце от хайвера й,
ни и перка – ветрило на сирена.
Но все пак можеш да се завърнеш от дрейфа в поезията
с един празен рапан,
който старецът е използвал като слухов апарат,
за да чуе въздишката на морето.
И ще знаеш като Хемингуей
как може да се самоубиеш по римски
с риба-меч.

 

НАГРАДА НА ПУБЛИКАТА

 

Карен Онник Бейлерян
„Времето, което ни остава“

 

Винаги красиво като в сън,
едни очи, една усмивка,
една прекрасна утрин
и времето, което ни остава …
Слънцето огрява нашето легло,
кожата ти пак блести,
а миглите ти спират капчица сълза,
която се е появила след смеха …
Как искам този миг да трае вечно!
да погаля твоята ръка
и да ти кажа, че това не свършва
за времето, което ни остава …
Как бих искал аз да имам време
да те докосна пак, да те целуна нежно,
да почувствам мириса на кожата ти
и да знам, че си с мене …
Една последна чаша вино,
един последен танц,
последен танц върху тръпнещото тяло,
последен поглед в твоята душа …
За времето, което ни остава –
безкрайно малък миг от нашата съдба,
аз искам да ти кажа само, че
любовта не свършва със смъртта …

ЗА КОНТАКТИ

гр. Трявна, п.к.5350, ул."Ангел Кънчев" 21

Телефон: 0677/62496

Факс: 0677/62149