|
СТАРИ
ЗАНАЯТИ
Будни
и просветени люде е имала Трявна, носители
на културен и икономически напредък. Земята
била малко и неплодородна и това става предпоставка
за бурно развитие на занаятите.
Традиционните
занаяти като: куюмджийство, казаслък,
гайтанджийство, мутафчийство, копринарство, коларство, розопроизводство,
самарджийство, медникарство и др.
задоволяват основно битовите потребности
на местното население. Немалка част от произведените
стоки достигали Цариград, Смирна, Бейрут,
Одрин, Москва, Одеса и др. но това, което
допринася за непомръкващата слава на
Трявна и в продължение на два века се
превръща в основен поминък на местното
население са художествените занаяти: дюлгерство,
резбарство, иконопис.
Основните
фактори, които определят появата и
развитието на тези занаяти можем да
определим в две посоки. От една страна
живописната природа, богатството на дървен
материал и духовността на хората в този
край, а от друга страна близостта на старата
българска столица, с традициите на
Търновската художествена школа и
множеството преселници от там.
Като
количество и качество, художествената
продукция на тревненските майстори достига
такова високо равнище, че с пълно основание
можем да говорим за обособена школа. В
България тя е най-стара между
възрожденските и най-широко обхваната в
географски смисъл.
Най-много
тревненци, при това не само от Трявна, но и
от близките села се посветили на дюлгерския
занаят. Майсторите дюлгери строят къщи,
църкви, училища, мостове, чешми не само по
цяло Българско, но и във Влашко, Сърбия,
Турция, Персия (Иран). Имената на Уста
Димитър Сергюв, Уста Генчо Кънев, Уста Генчо
Новаков, Слав Цанев и много други се помнят
с неповторимите конструктивни и
художествени качества на построеното от
тях. А селища като Боженци и Жеравна
представляват музеи на открито на техните
творби.
Много
често майсторите строители били и отлични
резбари. С най-голяма почит сред тях се
ползвали Димитър Ошанеца, Иван Бочуковеца,
Папа Витан Млади и синът му Поп Кою Витанов,
Димитър Дойковчето, Генчо Марангозов и др.
Под сръчните им ръце дървото се превръщало
във вити лозници, рози и слънчогледи, пеещи
птици.
Не
им отстъпвали по майсторлък и тревненските
иконописци. Шестте зографски рода:
Витановски, Минчевски, Поп Димитър
Кънчевски и Венковски в своите фамилни
ателиета сътворяват хиляди икони, разнесли
славата им в над 500 селища по цяла България.
Строги или усмихнати, вглъбени или
жизнерадостни, иконите на тревненските
зографи пренасят през годините духовността
на времето, в което са създадени.
В
Трявна е съхранен единственият
възрожденски архитектурен ансамбъл -
площад, носещ името на Капитан Дядо Никола
|