news
Новини от вестник "Тревненска седмица"
28.09.2010
Карикатуристът Веселин ЗИДАРОВ: „Духът ми е все така младежки, не се чувствам на 60”!
На 4 януари карикатуристът Веселин Зидаров навърши 60 години, но юбилеят бе честван в началото на септември, когато в галерия „Казаков” бе открита третата му самостоятелна изложба. В експозицията с многозначителното заглавие „Без думи” са включени около 40 карикатури.
Веско има зад гърба си десетина изложби в страната и чужбина, множество участия в конкурси, редица награди, а негови карикатури са включени в престижни родни и чужди издания. И до днес художникът, който е автор и на три книги с афоризми, публикува своите творби във вестниците - „Стършел”, „Трета възраст”, „Смях”, „Тревненска седмица”, „100 вести” и др.
- Защо кръсти изложбата си „Без думи”?
- Защото животът ни не е за приказка.
- Кое е по-лесно - да нарисуваш карикатура или да „родиш” афоризъм?
- Най-трудното при карикатурата е да я нарисуваш. Идеите ми хрумват лесно. Дори имам стари, които още не съм осъществил. Записвам си ги и затова винаги нося със себе си тефтер и химикал. Мисля, че афоризмите се раждат по-лесно, а сега се опитвам да ги правя и по-философски.
- А кое от двете си „деца” обичаш повече?
- Като че ли афоризмите, въпреки че започнах с карикатурите. Първите си афоризми отпечатах във вестниците „Учителско дело” и „Балканско знаме”.
- Вече имаш три книги с афоризми, подготвяш и четвърта, която ще излезе догодина. Вероятно наистина повече обичаш перото?
- Да, въпреки че докато се отпечата една моя книга я преработвам 3-4 пъти. Кратката форма е най-трудна. А и да не подценяваме автоцензурата, макар че в случая решаваща е ролята на главния ми цензор - съпругата. Като мине и тя 2-3 пъти... В последната ми книга махна около стотина афоризми. Така например, в новата съм включил един такъв: „За да обичаш ближния си, трябва ли да му ближеш задника?”... смятай, че ще го махне. Бих искал да издам и албум с карикатури, но е много скъпо и не мога да си го позволя.
- А от къде черпиш сюжетите си?
- От всякакви житейски ситуации.
- А коя е любимата ти тематика?
- Ежедневието, бита на хората, политиката, икономиката...
- Комични ситуации колкото искаш, а случвало ли се е някоя трагедия да провокира сатирика в теб?
- Да, често. Имам много карикатури на тема „черен хумор”, но у нас по-трудно се възприемат тези неща.
- Как си с автоиронията?
- Ами не се притеснявам да осмивам себе си. Дори в книгите ми има много ироними.
- Но, вероятно е имало и обидени, особено когато са откривали себе си в някой афоризъм?
- Имало е, разбира се, нищо че съм ги писал по принцип. Особено политиците много се разпознават.
- И все пак предполагам, че острото перо не ти е създавало сериозни проблеми?
- Веднъж някакъв мъж се обади по телефона да ме заплашва. Не съм споделял с никого. Бях писал за в. „100 вести” една поредица за Масларова. Вероятно е бил някой злобен нейн привърженик. Теглих му една майна и това беше. В началото на 80-те пък бях нарисувал една карикатура за нашия вестник - шахматна дъска с царицата и царя, и царицата пита царя: „Къде са пешките?”, а той й отговаря: „На бригада”... Помня, че от партията привикаха тогавашния главен редактор Илия Гълъбов и след месец го уволниха. И до днес не знам дали беше заради моята карикатура.
- В България със смях по-лесно можеш да си изкараш боя...
- Ами ето го още един афоризъм...
- А има ли нещо, което не може да бъде „вкарано” в карикатура или афоризъм?
- Всичко може да се „вкара” в карикатура или афоризъм.
- Да, но нали помниш карикатурите на пророка Мохамед, които разбуниха ислямския свят?
- Погледнато от тази гледна точка, наистина има теми табу. Самият аз вече не пращам карикатури в Иран, Сирия, Турция. Не, че се е случило нещо кой знае какво, но две мои карикатури не влязоха в нито един каталог в тези страни. Първата изобразяваше шейх с харема си, само че едната от „ханъмите” беше с... ерекция. Другата представляваше един мобилен телефон, чийто дисплей беше забулен с фередже и беше препасан с колан с гранати. Иначе в тези страни имат много добри карикатуристи.
- Малко хора знаят, че освен афоризми пишеш и фейлетони.
- През 90-те г., покрай промените, пишех много фейлетони. Истината е, че не можеш да носиш много дини под една мишница.
- А тревненци имат ли афинитет към смешното?
- Едно време в Трявна имало много зевзеци и съжалявам, че преди години не направих книга за тях. Повечето починаха, а има много смешни случки, които си заслужаваше да бъдат описани. Доколкото знам преди мен афоризми са писали Антон Антонов и Кънчо Енчев, който има наистина страхотни неща. Пазя си едно негово стихотворение в къщи. Голям зевзек е бил и бащата на зъболекаря Койчев. Едно време дядо ми, който имал печатница в Трявна, печатал много негови стихове. Веднъж двамата дори направили порнографско списание. И май щели да ги съдят. Пък то една порнография... нали си виждала стари снимки на жени по бански... И така, веселяци били тревненци, нищо че животът тогава не бил по-лесен от нашия.
- Имаш око за смешното, весел човек ли си „зад кадър”?
- Малко съм нервак. Много неща ме притесняват и често се ядосвам. Иначе в къщи пада голям смях. Пък и съм оптимист по природа.
- Оптимистично погледнато, кога ще се оправи България?
- Не виждам кога.
- Участвал си в редица конкурси в страната и в чужбина, кога си се чувствал най-горд?
- През 1987 г. изпратих карикатура за един конкурс в Япония, в който участваха около 14 000 творби. Класирани бяха само 100, сред които и моята. За съжаление този конкурс, който беше и с голяма парична награда вече не съществува.
- А чувстваш ли се успял?
- Успял съм с това, че стигнах 60.
- Но не обичаш юбилеите...
- Да, защото с всичките тези цветя и букети имам чувството, че ме изпращат. А и юбилеят е тънък намек да се оттеглиш.
- И все пак на колко се чувстваш - на 60 или на два пъти по 30?
- Чувството е много интересно, но духът ми е все така младежки, така че определено не се чувствам на 60!
- Какво би пожелал на тревненци?
- По-леко да гледат на живота и повече да се усмихват! Толкова сме претръпнали, че не усещаме, че живеем...
- Да завършим разговора с по-весела нотка...
- Нотка, нотка, ама навсякъде диригенти...
Въпросите зададе
Галина ИВАНОВА

28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
28.09.2010
  Архив на "Тревненска Седмица"  
Очакваме Вашите мнения и коментари на адрес: trsedmica@unicsbg.net

От тук можете да изтегллите "Тревненска седмица" в pdf формат
 
Сподели във Facebook
 
място за вашата реклама
 
© 2002 Инфоцентър Трявна